В статията на писателката Мелания Мадзуко, публикувана в списание "Робинзон", се разглежда значението на произведението "В търсене на изгубеното време" на Марсел Пруст. Тя подчертава, че само дългите книги могат да ни потопят в хипнотичния поток на езика и да ни пренесат в света на разказа, подобно на музиката. Според нея, дългите романи предизвикват радост и нетърпение, като ни очакват търпеливо на нощното шкафче, в креслото или в чантата.

Мадзуко отбелязва, че в съвременния свят, където времето е вечно недостатъчно, се наблюдава възраждане на интереса към класически произведения. Тя цитира Пруст, който говори за загубата и намирането на време чрез четенето на обемни романи. В статията се споменава и как новите преводи на произведения като "Война и мир" на Лев Толстой и "Вълшебната планина" на Томас Манн привличат нови читатели, а сега е време и за повторно откриване на Пруст.

Друга важна част от статията е свързана с първоначалната реакция на издателите към "В търсене на изгубеното време". Въпреки че романът е бил приет с недоволство, скоро издателите осъзнават стойността му, тъй като влиятелни личности от времето, като принцесата на Шимай и маркиза де Полиняк, започват да го четат.

Мадзуко споделя и личен опит от четенето на Пруст, когато е била млада майка в началото на осемдесетте години. Тя описва как е обсъждала персонажи от романа с приятелка, докато се подготвяли за конкурсите за преподаватели. Тези спомени за четене и разговори за Пруст остават незабравими за нея.

В статията се споменава, че нейното четене е било в изданието на "Ейнауди" от 1976 година, с различни преводи, включително от Наталия Гинзбург и Франко Фортини.